На 20.04.2026г. ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ тържествено отбеляза 150 години от избухването на Априлското въстание – събитие, оставило дълбока следа в българската история и националното ни самосъзнание.
Във фоайето на гимназията се проведе тържество, посветено на подвига на българските революционери. Ученици и учители се събраха, за да отдадат почит към героите на въстанието и да си припомнят значимостта на събитията от 1876 година. Вълнуващ момент от програмата беше рецитирането на стихотворението „1876 г.“ от Иван Вазов, част от цикъла „Епопея на забравените“, представено от ученичка от 8. клас. С нейното изпълнение прозвучаха силните думи на българската литература, които и днес вдъхновяват с дух на родолюбие и признателност.
Специален гост на събитието беше поетът Пламен Панчев, който допринесе за тържествената атмосфера, като рецитира свое авторско стихотворение „Гриви“, посветено на Априлското въстание. Неговото изпълнение развълнува присъстващите и отправи силно послание за памет, саможертва и любов към родината.
В учебните часове беше излъчен видеоматериал „Записки по българските въстания“, който допринесе за по-задълбоченото разбиране на историческите факти и тяхното значение за българската свобода. Част от учениците посетиха и изложба, организирана от Регионалната библиотека в град Разград, посветена на Априлското въстание.
С отбелязването на тази значима годишнина учениците и учителите от ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ доказаха, че паметта за героичното минало на България продължава да се пази и предава на младите поколения.
Стихотворение „Гриви“
Пепел, ела с мен в Стара Загора.
В трена с Захари отровен бях.
Не анатемосвам всичките турци.
Не им приписвам наследствен грях.
Аз ли да помня?
Ти ли напомняш?
Раната винаги ще търси враг.
Ела с ръчица да те поводя…
Да видиш Батак.
После с тебе ще поговорим…
Какво съм казал,
Какво съм скрил,
Но по Марица и по-нагоре,
И до звездите със тях съм бил.
Ала да сръчкаме ядно конете,
И да политнем с една тъга.
За да докоснем с гриви небето,
Там, откъдето всичко изтля.
Да не разтворим грозните рани,
Да не напомним за оня свод,
Дето зачеркват мъже избрани,
Дето погубват един народ.
Хайде да яхнем в горещо стреме,
Всяка омраза дълбоко скрил.
Аз съм потомък на вековете,
Внук на Захари – син на Април.
